Означения на пътнически вагони

Автор: Иван Пулевски (ivan4)

Пътническите вагони в БДЖ (а и в много европейски страни) имат буквени означения (понякога те включват и цифри) под номера си, чиято цел е класифицирането на вагонния парк и по-лесната му експлоатация. През различните години стандартите са се изменяли, като означенията са показвали вида и класата на вагона, наличието на спирачки, броя оси, вида на челните преходи, отоплението, дължината, и най-различни други характеристики.

Съдържание:

Компоненти

Означенията на вагоните винаги започват с главна латинска буква, указваща класата и/или вида на самия вагон. В зависимост от стандарта, по който се означават самите вагони, след тях могат да се поставят други допълващи главни букви, следвани от цифри и/или малки букви. Използва се също индексиране (горе и долу) вдясно. Въпреки общоприетите стандарти, всяка администрация сама определя означенията на подвижния състав, поради което съществуват и разлики с чуждите страни (напр. в Чехия съществува означение на вагоните спрямо картотека, наречена KOV (Kartotéce osobních vozů), като по този начин след буквеното означеие има индексиран горе трицифрен код, при което се получават комбинации от вида AВmz³⁴⁶). У нас значенията на символите са следните:

Главни букви и комбинации:

Малки букви:

Съвременни означения

Съвременните означения се състоят от главни букви, показващи вида и класата на вагона, а зад тях и малки букви за другите особености и характеристики. Означението се поставя в средата на вагона, под номера, когато той е изписан на коша под прозорците, или вдясно от него, когато е шаблониран на рамата на вагона. Примери за съвременни означения са: ARkimbz, WLABmz, Bce, ABm. Изключения от тези правила са теснопътните вагони, чиито означения са по старата стандартизация. 

^{Пример за съвременно означение на пътнически вагон. Снимка: Иван Пулевски.}

 

Стари означения

Старите означения се формират като първо се поставят главните букви за вида и класата на вагона. Долу вдясно се индексира цифрата, означаваща броя на осите. До 1940 г. между тях се поставяла буква f като горен десен индекс, когато вагонът е съоръжен с ръчна спирачка. След 1940 г. това отпада, а след цифрата за осите започват да се поставят малки букви, означаващи вида на челния преход. През различните години местата на шаблониране били най-различни, като били разположени както на страниците на вагона, така и на челата му.

Примери:
S^f₆ - шестосен салон-вагон, снабден с ръчна спирачка (преди 1940 г.);
ВC₃ - смесен вагон втора и трета класа, триосен, без ръчна спирачка (преди 1940 г.);
D^f₃ - триосен багажен фургон с ръчна спирачка (преди 1940 г.);
A₄ü - първокласен четириосен вагон с мехове (след 1940 г.);
B₄g - второкласен четириосен вагон с купета със странични врати, но без проходен коридор (след 1940 г.);
ВС₃ - смесен вагон с втора и трета класа, триосен, с мостчета (след 1940 г.);
С₂i - третокласен двуосен вагон с мостчета (след 1940 г.);
Р₄ü - пощенски четириосен вагон с мехове (след 1940 г.);
Pw₂i - фургон, двуосен, с мостчета (след 1940 г.).
Често обаче малките букви били изпускани и означенията се изписвали така: А₄, ВС₃, С₂, Р₄, Pw₂. 

Вагоните, чието междурелсие е по-тясно от нормалното, получавали допълнителни индекси в горния десен ъгъл. И до ден днешен теснопътните вагони се означават по старите правила.
Например:
В⁷⁶₄ - второкласен, четириосен вагон за междурелсие 760 мм;
Bм⁷⁶₄ - второкласно мотрисно ремарке за междурелсие 760 мм;
С⁶⁰₄ - третокласен, четириосен вагон за междурелсие 600 мм. 
Тъй като повечето числа претрупват шаблоните на вагоните, допуска се тези означения да са само в документите. В момента на теснопътните вагони се шаблонира единствено главната буква: „В“, „D“, „BR“.

^{Пример за пощенски вагон със старо означение. Снимка: Веселин Малинов.}

Нагоре ↑